КРАТКА ИСТОРИЯ НА „НОВА НАДЕЖДА“
Ноември 1994 година малка българска група (инж. Георги Гетов, Анелия Флорова, Мариела Въндева и техните майки, заедно с д-р Стела Събева) заминаха за Будапеща по покана на Джони Ериксон–Тада, за да участват в конференцията за Източна Европа „Църквата и инвалидността“ на служнието „Джони и приятели“. Поканата бе осъществена чрез Българския Християнски Медицински Съюз, най-вече с прякото съдействие на д-р Благодатка Ангелова.
По време на конференцията в сърцата на българските участници пламна желанието да се издигне факела на благовестието всред хората с физически увреждания и в България. Връщайки се у дома, те намериха верни поддръжници и организатори – Вера Опренова, Здравко и Мария Терзиеви, Д-р Мария и Тони Райкови, прибавиха се още медицински лица, братя и сестри сподвижници от различни църкви. Защото това бе и целта на делото – Църквата Христова да не забравя страдащите си по различни места и отдалечени паланки из страната, както и техния глас и свидетелства да бъдат чути от мнозина! Словото Божие на Царството да проникне зад стени и в сърца!
Нивата и задачата изглеждаха огромни и непосилни за слабите сили на ентусиастите. Вярата и упованието им в Господаря на жътвата бяха единствения им ресурс.
Така на 8 март 1995 г. бе създадена Християнска Асоциация „Нова Надежда за хората с физически увреждания“. Защо наименованието „Нова Надежда“? Защото надеждата, която живее във всяко човешко същество, сега се бе сляла с Живата Надежда Исус Христос, която е и за тази земя, и за след нея! Алилуя!
Божията верност през тези 20 години на служение на „Нова Надежда“ се показа безпределна! Нито едно мероприятие на младата Асоциация – било то бюлетин, конференция, Молитвена Верига или почивка–общение, не бе планувано и започвано, защото имаше средства или съработници. То просто започваше с вяра, и на точното време Господ пращаше необходимото.
Доколко Асоциацията е била винаги достатъчно плодоносна в комуникацията си за Царството Божие всред страдащите в България – определено можело е много повече през тези години. Но можем да кажем, че според силите си – а те бяха в немощ, и според възможностите ни – често никакви налични, Божията сила в немощта се е проявявала ВЯРНО! Независимо трудностите и неизвестностите, радостите от Божието реално присъствие и грижа по време на срещите ни през летните почивки, както и от свидетелствата на новонадежденци – неизменно ни срещаха! Да, Божието Царство беше всред нас – „…чрез Духа Ми…“ – навсякъде и винаги.
За бъдещето уповаваме пак на Бога, защото Господ Исус Христос е Алфата и Омегата – Началото и Края на Живота и всяко добро начинание! Трудим се с надежда да чуем един ден:“ Хубаво, добри и верни слуго!“ (Мат. 25:21), и сме с пълното съзнание, че само Божията прошка, благоволение, милост и любов могат да направят тези думи реалност на съответното време.
Имената на верните ни поддръжници всред братя и сестри са многобройни. Простете, че не можем да ги споменем всички сега. Но Господ ви знае, милосърдни и любящи! И нека Сам Той се погрижи за наградата ви. Така е по-сладко!
Благодарим ви!
И когато телата са уморени, грижите безброй, и неразбирането наоколо е голямо, нека издигнем още по-високо светилниците си в един умиращ свят и да прогласяваме спасението в Името на Исус Христос и Неговото Царство неуморно, с радост и любов, пропити от сладостта на надеждата:
Блаженни кротките, защото те ще наследят земята! (Матея 5:5)
Това е светлината на „Нова Надежда“.
Да бъдем Светлина! Просто няма друг кой да бъде – освен живеещите в Светлината Христос!
Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос (II Кор. 4:6)
А СЕГА СТЕ СВЕТЛИНА В ГОСПОДА! (Ефес. 5:8)